На 144 години НСИ отново е водач на България - този път към "Клуба на богатите"


Националната статистика е напът да стане за втори път водач на България в европейската и международна интеграция. След като в преговорите за членство на България в ЕС Националният статистически институт (НСИ) беше пръв в затварянето на глава "Статистика", сега това се очаква да се случи и с предстоящото членство на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), известна като "Клуба на богатите", след като вече е установено, че националната ни институция изпълнява всички критерии на организацията.
НСИ е асоцииран член на ОИСР още от 2019 година, а сега очакваме да получим официално потвърждение, че вече сме официален член, каза в интервю за БТА председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов в навечерието на честването на 144 години национална статистика, което ще се състои на 25 юни. Миналата седмица в Париж се проведе 21-вото заседание на Комитета по статистика и политики в областта на статистиката към ОИСР и тогава отново направихме преглед по присъединяване на България към организацията. Имаше изслушване и представихме Националната статистическа система и развитието на дейността ни след успешно проведените на място в НСИ технически мисии през последните две години. В очакване сме на официалния отговор на ОИСР, който ще е факт до 2-3 седмици, но мога да потвърдя, че изслушването мина без никакви забележки. Високата оценка на ОИСР към българската статистика е оценка за нашата работа, каза председателят на НСИ.
Преди 144 години, само година след възстановяването на държавността в България, нашите сънародници са осъзнали необходимостта от актуална информация за обществено-икономическите процеси в страната и са създали статистическата институция. Аз се радвам, че и сега няма съмнения в обективността на статистическите данни, посочи доц. д-р Атанас Атанасов. НСИ успя във времето да се отърси от политически нападки. Това се случи благодарение и на множеството данни, които публикуваме, и на работата ни за повишаване на статистическата грамотност на младите хора, допълни той.
За дългия период на отразяване на процесите в страната националната статистика се е разделила с някои проучвания и се е насочила към нови, съобразно нуждите на обществото. Сигурно има изследвания, които някога са били значими и вече не се провеждат, но те са заменени от нови, даващи повече и по-качествени данни. Например през 20-те години на 20-и век се прави преброяване на чиновниците и то е единствено. Но сега тези данни ги има в регистрите и ние знаем всеки месец колко са заетите в обществения сектор, коментира председателят на НСИ.
Едно от основните изследвания на НСИ, устояло на времето, е за доходите и разходите на домакинствата. То се провежда вече 99 години. Започнало е през 1925 година. В момента то е тримесечно и е в основата на много други данни, включително и на потребителската кошница, по която се изчислява инфлацията, каза доц. д-р Атанас Атанасов.
Вече 17 години историята на националната ни статистика е в новия дигитален свят и можем да прелистваме нейните страници чрез първата онлайн дигитална библиотека в България и една от първите статистически дигитални онлайн библиотеки в света. Библиотеката се допълва непрекъснато и вече съдържа над 3000 издания и около 1,3 милиона страници, разказа председателят на НСИ.
По вълненията на днешния ден, свързани с цените на стоките и услугите, НСИ продължава работа по подготовката да изчислява и регионалната инфлация. Регионалните данни стават все по-търсени не само в България, но и навсякъде по света. Ние работим много активно в тази посока. Но изчисляването на инфлацията е сложен процес, събират се и се обработват десетки и стотици хиляди числа всеки месец. А за да изчисляваме регионална инфлация, дори само в шестте статистически района, това означава да се обработи 6 пъти повече информация и да се направят още 6 потребителски кошници, каза доц. д-р Атанас Атанасов.
Следва пълният текст на интервюто:
Доц. Атанасов, 144 години е достойна възраст за национална институция. Как изглежда националната статистика от дистанцията на времето?
- Позволете ми в началото да честитя, макар и предварително, празника на българските статистици. И на настоящите, и на бившите, както и на бъдещото поколение, което обучаваме сега. Аз като университетски преподавател виждам голям потенциал в бъдещите статистици, насърчавам ги и ги поздравявам, защото те навлизат в един изключително интересен свят, който с новите технологии може да стане безкраен. 
Да, на 25 юни 1880 година е създадена българската статистика. 144 години са достойна възраст за институция, преминала през различни обществени строеве, но произвеждала винаги обективна информация. 
Началото на съвременната българска европейска статистическа институция, каквато е днес, е поставено преди 31 години, когато през 1993 г. за първи път е подписана съвместна декларация за сътрудничество в областта на статистиката между Националния статистически институт и Статистическата служба на Европейската общност (Евростат). Само 7 години по-късно, през 2000 г., Глава 12 "Статистика" е първата затворена глава в преговорния процес на присъединяване на България към ЕС. През 2003 г. официално България се присъединява и към Специалния стандарт за разпространение на данни SDDS (Special Data Dissemination Standard) на Международния валутен фонд. 
Днес българската статистика е сериозна институция на европейско и световно ниво, член на Европейската статистическа система и желан партньор за сътрудничество от всички статистически офиси в ЕС и много статистики от други континенти. Аз се радвам, че в последните година-две и българските институции започнаха още повече да използват статистически данни, да ни канят в различни обществени съвети и работни групи, като цяло да използват потенциала на НСИ.
А каква е институцията, която ръководя аз в момента – ние работим в услуга на обществото. Провеждаме близо 300 изследвания годишно, предоставяме огромно количество информация, сътрудничим си с всички международни организации, обучаваме много млади хора, не само в България, и се противопоставяме на фалшивите новини.
Преди 144 години имало ли е съмнения в обективността на националната статистика?
- Съмненията обикновено се пораждат от непознаване на статистиката. Предполагам, че хората не са се променили много. Преди 144 години, само година след възстановяването на държавността в България, нашите сънародници са осъзнали необходимостта от актуална информация за обществено-икономическите процеси в страната и са създали статистическата институция. Аз се радвам, че и сега няма съмнения в обективността на статистическите данни. НСИ успя във времето да се отърси от политически нападки. Това се случи благодарение и на множеството данни, които публикуваме, и на работата ни за повишаване на статистическата грамотност на младите хора.
Е, има спорадични опити да се спекулира със статистическите данни и методологии за лична изгода на някои недобросъвестни лица, но това не се приема сериозно от обществото като цяло.
Какво означава за България, че чрез НСИ вече ще е член на ОИСР – почти година и половина преди очаквания срок, обявен от последното служебно правителство – в края на 2025 г.?
- НСИ е асоцииран член на ОИСР още от 2019 година, а сега очакваме да получим официално потвърждение, че вече сме официален член. Миналата седмица в Париж се проведе 21-вото заседание на Комитета по статистика и политики в областта на статистиката към ОИСР и тогава отново направихме преглед по присъединяване на България към организацията. Имаше изслушване и представихме Националната статистическа система и развитието на дейността ни след успешно проведените на място в НСИ технически мисии през последните две години. В очакване сме на официалния отговор на ОИСР, който ще е факт до 2-3 седмици, но мога да потвърдя, че изслушването мина без никакви забележки. Високата оценка на ОИСР към българската статистика е оценка за нашата работа.
Да, ние се гордеем с постижението си, но сме наясно, че това означава повече отговорности и задължения.
Но НСИ винаги е бил институция, приемаща и ползваща най-добрите практики и методологии. Още първите издания на българската статистика се правят двуезични – на български и френски език, за да може да се ползват от всички и не само от българи. Днес всички данни и информацията, която публикуваме, отново е на два езика – български и английски. Както казах, и затварянето на глава "Статистика" в преговорите за членство в ЕС беше първа. Сега и за предстоящото членство на страната ни в ОИСР изпълняваме всички критерии.
За тези години от кои изследвания се отказа статистиката и кои са новите? Според вас по-детайлно ли е днес изследването на различните процеси в България?
- Определено с времето и с технологиите получаваме все повече възможности за производство на статистически данни и те стават по-точни и актуални. С дигитализирането на процесите по подаване на годишни отчети на фирмите, например, срокът за обработка се минимизира. Също така и опасността от допускане на грешки на практика е сведена до нула, защото няма повторно въвеждане на данните. Такива са вече почти всички изследвания на бизнеса.
Сигурно има изследвания, които някога са били значими и вече не се провеждат, но те са заменени от нови, даващи повече и по-качествени данни. Например през 20-те години на 20-и век се прави преброяване на чиновниците и то е единствено. Но сега тези данни ги има в регистрите и ние знаем всеки месец колко са заетите в обществения сектор.
Но едно от основните изследвания, провеждани от НСИ, е за доходите и разходите на домакинствата. То се провежда вече 99 години. Започнало е през 1925 година. В момента то е тримесечно и е в основата на много други данни, включително и на потребителската кошница, по която се изчислява инфлацията.
Това изследване е ревниво пазено от статистиците, защото е изключително полезно и най-важното, разбираемо за хората. Разбира се, то вече има своя алтернатива – от няколко години паралелно провеждаме изследване за доходите и условията на живот, което дава повече данни, има по-съвременна методика и обхват, но все още не сме "пенсионирали", така да се каже, първоизточника, който ще стане столетник догодина.
Докъде стигна процесът на дигитализация на статистическите данни?
- Дигиталната библиотека е един от продуктите на НСИ, с които се гордеем. Това е първата онлайн дигитална библиотека в България и една от първите статистически дигитални онлайн библиотеки в света, тя е в услуга на читателите вече 17 години. Библиотеката се допълва непрекъснато и вече съдържа над 3000 издания и около 1,3 милиона страници.
Недостатъкът, който искаме да поправим, е, че публикациите са сканирани като снимки, но закупихме съвременни скенери и от началото на годината започнахме пресканиране на изданията. Целта ни е да може да се търси в текста и в таблиците. Това е т.нар. OCR – оптично разпознаване на символите. Започнахме с най-ползваните публикации – статистическите годишници, от първия, който е издаден 1909 година, и само за няколко месеца вече сме публикували около 40 от най-големите и ценни издания.
Задава се ново правителство. Какви са очакванията на НСИ от държавата?
- Националният статистически институт е независима институция, но също така е част от държавата, работи за обществото и държавата разчита на НСИ. Работим с всяко правителство, с всеки министър, ръководител на агенция или друга държавна структура. Всеки гражданин може да ни се обади за информация, за съдействие или да попита нещо.
Правителството преди 2 години и половина подписа един документ, наречен "Ангажимент на правителството на Република България, свързан с доверието в статистиката". Това е условие на Евростат, за да има гаранция, че статистическата институция в България или която и да е държава в Европа е независима и има нормални условия за работа. Ще отбележа, че след много разговори в последните 2 години с правителството, с помощта на нашите партньори – синдикатите и работодателските организации, успяхме да осигурим достойно заплащане на служителите на НСИ и по-добри условия на работа – заменихме с нови голяма част от компютрите и мониторите, предстоят ремонти на някои от сградите ни в страната, включително саниране на сградата на Централно управление.  
Това са и очакванията на нашите служители – да има добри условия на работа и достойно заплащане.
През март беше публикуван за обсъждане в Портала за обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката, който регламентира създаването на единна входна точка. Кога според вас тя ще стане факт и НСИ, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията ще започнат да обменят по електронен път подадената информация?
- Надявам се до края следващата година да успеем да финализираме проекта така, както е замислен. НСИ и НАП много отдавна работят като Единна входна точка, целта е да присъединим и Националната агенция по вписванията. Мисля, че вече моментът е дошъл, създадени са необходимите условия и трябва да финализираме проекта. Това ще улесни изключително много и бизнеса, и администрацията. Единната входна точка е предпоставка за актуални регистри, намаляване на опашки от хора и голяма крачка към електронно правителство.
Докъде стигна подготовката за изчисляването от НСИ на регионалната инфлация?
- Регионалните данни стават все по-търсени не само в България, но и навсякъде по света. Ние работим много активно в тази посока. Но изчисляването на инфлацията е сложен процес, събират се и се обработват десетки и стотици хиляди числа всеки месец. А за да изчисляваме регионална инфлация, дори само в шестте статистически района, това означава да се обработи 6 пъти повече информация и да се направят още 6 потребителски кошници.
От началото на годината ние получаваме данни за цените от някои от големите вериги магазини. Тези данни много ще ни улеснят в бъдеще, защото няма да е нужно наши анкетьори да ходят и да записват цените, както това е правено винаги досега. Но все още този процес е експериментален. Трябва да сме сигурни, че няма да "изкривим" данните и едва тогава да го въведем официално.
След това вече може да мислим за по-детайлно обработване на данните, за регионална потребителска кошница и инфлация.
Статистическата теория и практика се развиват непрекъснато. Ние също се развиваме, прилагаме чуждия опит и споделяме своя. С две думи – стремим се да бъдем сред най-добрите, но искаме да бъдем прецизни при обявяването на нови данни и изследвания.

Бургас

България заема десето място по производство на вино в Европа, каза Софи Палас от Международната организация по лозата и виното

България заема десето място по производство на вино в Европа, а в световен мащаб страната ни се нарежда на 25-та...

Хавана

Кубинците залагат на електрическите велосипеди и те променят облика на улиците в Хавана

Хавана е известна с цветните си ретро автомобили, които все още могат да бъдат видени да се движат по улиците...

Хага

Корпоративните фалити в Нидерландия през юни се увеличават

Статистическата служба на Нидерландия съобщава, че през юни 2024 г. в страната са обявени с 37 фалита повече, отколкото през...

Лондон

Европейските борси закриха седмицата със спад след глобалния компютърен срив

Европейските пазари закриха днешната си търговска сесия със спад, като проблемите, породени от глобалния компютърен срив, причинен от компанията за...

Стойността на пашата като инструмент за предотвратяване на горски пожари разглежда Мрежата за знания в областта на гражданската защита на ЕС

Пашата е жизненоважна за предотвратяване на горски пожари, модифициране на растителността и подпомагане на възстановяването на екосистемата. Тя намалява запалимите...

Брюксел

ЕС ще наложи мита върху китайския биодизел в антидъмпингово разследване

ЕС е готов да наложи временни мита върху китайския биодизел, след като установи, че той се продава на пазарите в...