На 144 години НСИ отново е водач на България - този път към "Клуба на богатите"

Националната статистика е напът да стане за втори път водач на България в европейската и международна интеграция. След като в преговорите за членство на България в ЕС Националният статистически институт (НСИ) беше пръв в затварянето на глава "Статистика", сега това се очаква да се случи и с предстоящото членство на страната ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), известна като "Клуба на богатите", след като вече е установено, че националната ни институция изпълнява всички критерии на организацията.
НСИ е асоцииран член на ОИСР още от 2019 година, а сега очакваме да получим официално потвърждение, че вече сме официален член, каза в интервю за БТА председателят на НСИ доц. д-р Атанас Атанасов в навечерието на честването на 144 години национална статистика, което ще се състои на 25 юни. Миналата седмица в Париж се проведе 21-вото заседание на Комитета по статистика и политики в областта на статистиката към ОИСР и тогава отново направихме преглед по присъединяване на България към организацията. Имаше изслушване и представихме Националната статистическа система и развитието на дейността ни след успешно проведените на място в НСИ технически мисии през последните две години. В очакване сме на официалния отговор на ОИСР, който ще е факт до 2-3 седмици, но мога да потвърдя, че изслушването мина без никакви забележки. Високата оценка на ОИСР към българската статистика е оценка за нашата работа, каза председателят на НСИ.
Преди 144 години, само година след възстановяването на държавността в България, нашите сънародници са осъзнали необходимостта от актуална информация за обществено-икономическите процеси в страната и са създали статистическата институция. Аз се радвам, че и сега няма съмнения в обективността на статистическите данни, посочи доц. д-р Атанас Атанасов. НСИ успя във времето да се отърси от политически нападки. Това се случи благодарение и на множеството данни, които публикуваме, и на работата ни за повишаване на статистическата грамотност на младите хора, допълни той.
За дългия период на отразяване на процесите в страната националната статистика се е разделила с някои проучвания и се е насочила към нови, съобразно нуждите на обществото. Сигурно има изследвания, които някога са били значими и вече не се провеждат, но те са заменени от нови, даващи повече и по-качествени данни. Например през 20-те години на 20-и век се прави преброяване на чиновниците и то е единствено. Но сега тези данни ги има в регистрите и ние знаем всеки месец колко са заетите в обществения сектор, коментира председателят на НСИ.
Едно от основните изследвания на НСИ, устояло на времето, е за доходите и разходите на домакинствата. То се провежда вече 99 години. Започнало е през 1925 година. В момента то е тримесечно и е в основата на много други данни, включително и на потребителската кошница, по която се изчислява инфлацията, каза доц. д-р Атанас Атанасов.
Вече 17 години историята на националната ни статистика е в новия дигитален свят и можем да прелистваме нейните страници чрез първата онлайн дигитална библиотека в България и една от първите статистически дигитални онлайн библиотеки в света. Библиотеката се допълва непрекъснато и вече съдържа над 3000 издания и около 1,3 милиона страници, разказа председателят на НСИ.
По вълненията на днешния ден, свързани с цените на стоките и услугите, НСИ продължава работа по подготовката да изчислява и регионалната инфлация. Регионалните данни стават все по-търсени не само в България, но и навсякъде по света. Ние работим много активно в тази посока. Но изчисляването на инфлацията е сложен процес, събират се и се обработват десетки и стотици хиляди числа всеки месец. А за да изчисляваме регионална инфлация, дори само в шестте статистически района, това означава да се обработи 6 пъти повече информация и да се направят още 6 потребителски кошници, каза доц. д-р Атанас Атанасов.
Следва пълният текст на интервюто:
Доц. Атанасов, 144 години е достойна възраст за национална институция. Как изглежда националната статистика от дистанцията на времето?
- Позволете ми в началото да честитя, макар и предварително, празника на българските статистици. И на настоящите, и на бившите, както и на бъдещото поколение, което обучаваме сега. Аз като университетски преподавател виждам голям потенциал в бъдещите статистици, насърчавам ги и ги поздравявам, защото те навлизат в един изключително интересен свят, който с новите технологии може да стане безкраен. 
Да, на 25 юни 1880 година е създадена българската статистика. 144 години са достойна възраст за институция, преминала през различни обществени строеве, но произвеждала винаги обективна информация. 
Началото на съвременната българска европейска статистическа институция, каквато е днес, е поставено преди 31 години, когато през 1993 г. за първи път е подписана съвместна декларация за сътрудничество в областта на статистиката между Националния статистически институт и Статистическата служба на Европейската общност (Евростат). Само 7 години по-късно, през 2000 г., Глава 12 "Статистика" е първата затворена глава в преговорния процес на присъединяване на България към ЕС. През 2003 г. официално България се присъединява и към Специалния стандарт за разпространение на данни SDDS (Special Data Dissemination Standard) на Международния валутен фонд. 
Днес българската статистика е сериозна институция на европейско и световно ниво, член на Европейската статистическа система и желан партньор за сътрудничество от всички статистически офиси в ЕС и много статистики от други континенти. Аз се радвам, че в последните година-две и българските институции започнаха още повече да използват статистически данни, да ни канят в различни обществени съвети и работни групи, като цяло да използват потенциала на НСИ.
А каква е институцията, която ръководя аз в момента – ние работим в услуга на обществото. Провеждаме близо 300 изследвания годишно, предоставяме огромно количество информация, сътрудничим си с всички международни организации, обучаваме много млади хора, не само в България, и се противопоставяме на фалшивите новини.
Преди 144 години имало ли е съмнения в обективността на националната статистика?
- Съмненията обикновено се пораждат от непознаване на статистиката. Предполагам, че хората не са се променили много. Преди 144 години, само година след възстановяването на държавността в България, нашите сънародници са осъзнали необходимостта от актуална информация за обществено-икономическите процеси в страната и са създали статистическата институция. Аз се радвам, че и сега няма съмнения в обективността на статистическите данни. НСИ успя във времето да се отърси от политически нападки. Това се случи благодарение и на множеството данни, които публикуваме, и на работата ни за повишаване на статистическата грамотност на младите хора.
Е, има спорадични опити да се спекулира със статистическите данни и методологии за лична изгода на някои недобросъвестни лица, но това не се приема сериозно от обществото като цяло.
Какво означава за България, че чрез НСИ вече ще е член на ОИСР – почти година и половина преди очаквания срок, обявен от последното служебно правителство – в края на 2025 г.?
- НСИ е асоцииран член на ОИСР още от 2019 година, а сега очакваме да получим официално потвърждение, че вече сме официален член. Миналата седмица в Париж се проведе 21-вото заседание на Комитета по статистика и политики в областта на статистиката към ОИСР и тогава отново направихме преглед по присъединяване на България към организацията. Имаше изслушване и представихме Националната статистическа система и развитието на дейността ни след успешно проведените на място в НСИ технически мисии през последните две години. В очакване сме на официалния отговор на ОИСР, който ще е факт до 2-3 седмици, но мога да потвърдя, че изслушването мина без никакви забележки. Високата оценка на ОИСР към българската статистика е оценка за нашата работа.
Да, ние се гордеем с постижението си, но сме наясно, че това означава повече отговорности и задължения.
Но НСИ винаги е бил институция, приемаща и ползваща най-добрите практики и методологии. Още първите издания на българската статистика се правят двуезични – на български и френски език, за да може да се ползват от всички и не само от българи. Днес всички данни и информацията, която публикуваме, отново е на два езика – български и английски. Както казах, и затварянето на глава "Статистика" в преговорите за членство в ЕС беше първа. Сега и за предстоящото членство на страната ни в ОИСР изпълняваме всички критерии.
За тези години от кои изследвания се отказа статистиката и кои са новите? Според вас по-детайлно ли е днес изследването на различните процеси в България?
- Определено с времето и с технологиите получаваме все повече възможности за производство на статистически данни и те стават по-точни и актуални. С дигитализирането на процесите по подаване на годишни отчети на фирмите, например, срокът за обработка се минимизира. Също така и опасността от допускане на грешки на практика е сведена до нула, защото няма повторно въвеждане на данните. Такива са вече почти всички изследвания на бизнеса.
Сигурно има изследвания, които някога са били значими и вече не се провеждат, но те са заменени от нови, даващи повече и по-качествени данни. Например през 20-те години на 20-и век се прави преброяване на чиновниците и то е единствено. Но сега тези данни ги има в регистрите и ние знаем всеки месец колко са заетите в обществения сектор.
Но едно от основните изследвания, провеждани от НСИ, е за доходите и разходите на домакинствата. То се провежда вече 99 години. Започнало е през 1925 година. В момента то е тримесечно и е в основата на много други данни, включително и на потребителската кошница, по която се изчислява инфлацията.
Това изследване е ревниво пазено от статистиците, защото е изключително полезно и най-важното, разбираемо за хората. Разбира се, то вече има своя алтернатива – от няколко години паралелно провеждаме изследване за доходите и условията на живот, което дава повече данни, има по-съвременна методика и обхват, но все още не сме "пенсионирали", така да се каже, първоизточника, който ще стане столетник догодина.
Докъде стигна процесът на дигитализация на статистическите данни?
- Дигиталната библиотека е един от продуктите на НСИ, с които се гордеем. Това е първата онлайн дигитална библиотека в България и една от първите статистически дигитални онлайн библиотеки в света, тя е в услуга на читателите вече 17 години. Библиотеката се допълва непрекъснато и вече съдържа над 3000 издания и около 1,3 милиона страници.
Недостатъкът, който искаме да поправим, е, че публикациите са сканирани като снимки, но закупихме съвременни скенери и от началото на годината започнахме пресканиране на изданията. Целта ни е да може да се търси в текста и в таблиците. Това е т.нар. OCR – оптично разпознаване на символите. Започнахме с най-ползваните публикации – статистическите годишници, от първия, който е издаден 1909 година, и само за няколко месеца вече сме публикували около 40 от най-големите и ценни издания.
Задава се ново правителство. Какви са очакванията на НСИ от държавата?
- Националният статистически институт е независима институция, но също така е част от държавата, работи за обществото и държавата разчита на НСИ. Работим с всяко правителство, с всеки министър, ръководител на агенция или друга държавна структура. Всеки гражданин може да ни се обади за информация, за съдействие или да попита нещо.
Правителството преди 2 години и половина подписа един документ, наречен "Ангажимент на правителството на Република България, свързан с доверието в статистиката". Това е условие на Евростат, за да има гаранция, че статистическата институция в България или която и да е държава в Европа е независима и има нормални условия за работа. Ще отбележа, че след много разговори в последните 2 години с правителството, с помощта на нашите партньори – синдикатите и работодателските организации, успяхме да осигурим достойно заплащане на служителите на НСИ и по-добри условия на работа – заменихме с нови голяма част от компютрите и мониторите, предстоят ремонти на някои от сградите ни в страната, включително саниране на сградата на Централно управление.  
Това са и очакванията на нашите служители – да има добри условия на работа и достойно заплащане.
През март беше публикуван за обсъждане в Портала за обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за статистиката, който регламентира създаването на единна входна точка. Кога според вас тя ще стане факт и НСИ, Националната агенция за приходите и Агенцията по вписванията ще започнат да обменят по електронен път подадената информация?
- Надявам се до края следващата година да успеем да финализираме проекта така, както е замислен. НСИ и НАП много отдавна работят като Единна входна точка, целта е да присъединим и Националната агенция по вписванията. Мисля, че вече моментът е дошъл, създадени са необходимите условия и трябва да финализираме проекта. Това ще улесни изключително много и бизнеса, и администрацията. Единната входна точка е предпоставка за актуални регистри, намаляване на опашки от хора и голяма крачка към електронно правителство.
Докъде стигна подготовката за изчисляването от НСИ на регионалната инфлация?
- Регионалните данни стават все по-търсени не само в България, но и навсякъде по света. Ние работим много активно в тази посока. Но изчисляването на инфлацията е сложен процес, събират се и се обработват десетки и стотици хиляди числа всеки месец. А за да изчисляваме регионална инфлация, дори само в шестте статистически района, това означава да се обработи 6 пъти повече информация и да се направят още 6 потребителски кошници.
От началото на годината ние получаваме данни за цените от някои от големите вериги магазини. Тези данни много ще ни улеснят в бъдеще, защото няма да е нужно наши анкетьори да ходят и да записват цените, както това е правено винаги досега. Но все още този процес е експериментален. Трябва да сме сигурни, че няма да "изкривим" данните и едва тогава да го въведем официално.
След това вече може да мислим за по-детайлно обработване на данните, за регионална потребителска кошница и инфлация.
Статистическата теория и практика се развиват непрекъснато. Ние също се развиваме, прилагаме чуждия опит и споделяме своя. С две думи – стремим се да бъдем сред най-добрите, но искаме да бъдем прецизни при обявяването на нови данни и изследвания.