Учени разкодираха генома на картофите


Учени са успели да разкодират генома на десет исторически сорта картофи, съобщи електронното издание Юрикалърт. Той е сложен, тъй като във всяка клетка има четири копия на целия геном, а не две както е обичайното. Това поставя под въпрос традиционното размножаване, основано на хибридизация, казват експертите. 
Картофите са основна храна за над 1,3 милиарда души по света. Въпреки значението им за световната продоволствена сигурност, успехите в селекцията са скромни, се отбелязва в статията на Юрикалърт. 
Международен екип от учени, ръководен от професор Корбинян Шнеебергер от Мюнхенския университет "Лудвиг-Максимилиан" и Института "Макс Планк" за изследване на селекцията на растенията, е направил важен пробив. Изследователите са анализирали исторически сортове, някои от които са били култивирани още през 18-и век. 
"Тъй като те датират от периода, когато започват европейските програми за селекция, искахме да видим колко голямо е разнообразието, за да разберем генетичния потенциал на нашите картофи", каза Шнеебергер. Оказва се, че генетичният фонд на този зеленчук е изключително ограничен. Десетте сорта анализирани картофи покриват около 85 на сто от генетичната изменчивост на всички съвременни европейски представители на вида.
Картофи се внасят от Южна Америка от 16-и век насам. Броят на различните сортове обаче е бил малък и повечето от тях не са успели да оцелеят в европейските условия. Този ограничен генофонд допълнително е бил намален от болести, казват учените. Най-известният пример е зараза по картофите през 40-те години на 19-и век, която предизвиква срив на реколтата и води до тежък глад, най-вече в Ирландия, но и в останалата част на Европа.
Учените са изненадани, че разликите между отделните хромозомни копия при картофите могат да бъдат огромни. "Тъй като генофондът е доста ограничен, няма много различни хромозоми. Когато обаче се различават, то разминаването е до степен, която никога преди не е наблюдавана при опитомени растения", обясни Шнеебергер. Според него "различията са около двадесет пъти по-големи, отколкото при хората". 
Предполага се, че са възникнали още преди пристигането на картофите в Европа. Коренните жители на Южна Америка са започнали да култивират картофите преди около 10 000 години и различията вероятно са резултат от кръстосване между диви видове.
На базата на откритията си учените разработват нов подход, който може да се използва за анализ на геномите на около 2000 вида картофи, регистрирани в Европейския съюз.
Изследователите показват, че методът им работи със сорта "Ръсет Бърбанк", който съществува от 1908 г. и до днес е широко използван за пържени картофи. "Познаването на геномните последователности е в основата на много подходи в селекцията на растенията - от традиционното отглеждане до най-новите методи на геномното инженерство", каза Шнеебергер.
Резултатите от работата на учените са публикувани в изданието "Нейчър".

София

Българското национално радио е домакин на изложбата „Мигове джаз“ – визуален разказ за магията на „Банско джаз фестивал“

Фотографската изложба „Мигове джаз“ – визуален разказ за магията на „Банско джаз фестивал“, бе открита днес в Българското национално радио...

Шумен

Изложба "Пролетен салон" бе открита в Художествена галерия "Елена Карамихайлова" в Шумен

Изложба "Пролетен салон" бе открита на първия етаж в Художествена галерия "Елена Карамихайлова" в Шумен. Петьо Дамянов, председател на Дружеството...

Хасково

Носителят на „Пегас“ Николай Терзийски даде началото на 53-тото издание на Литературните дни с конкурс за дебют „Южна пролет“ в Хасково

Носителят на награда „Пегас“ за 2018 година от конкурса за дебютанти Николай Терзийски даде символичното начало на 53-тото издание на...

София

Проектът „Мащаби в….“ е един критически реализъм, който се фокусира върху нашето съвремие, каза пред БТА кураторът Илиан Лалев

„Мащаби в….“ е един критически реализъм, който се фокусира върху нашето съвремие и реагира на съответните негови предизвикателства. Това каза...

Мадан

Обновената пещера „Шаренка“ край Мадан работи и посреща посетители

Обновената пещера „Шаренка“ край Мадан работи и посреща посетители, каза за БТА Неджми Еминев – екскурзовод в природната забележителност. Той...

Балтимор

Микропластмаса бързо се натрупва в засегнати от атеросклероза артерии, установиха учени

Хората с плаки в кръвоносните съдове имат по-високо количество микроскопични пластмасови частици в тях в сравнение с хора с нормални...