Диалектиката на желанието в клиничното лечение на неврозите е във фокуса на семинар в Софийски университет

Поредната среща от цикъла от психоаналитични семинари на Асоциация "Българско психоаналитично пространство" (АБПП) ще се проведе на 15 юни, събота, в Нова конферентна зала в Ректората на Софийски университет "Св. Климент Охридски". Срещата, която ще бъде в хибриден формат (на живо и онлайн), е на тема „Четене на Семинар 5 на Жак Лакан „Образуванията на несъзнаваното“, а гост-водещ ще бъде Клод-Ноел Пикман от Еспас Аналитик-Париж, съобщиха от Асоциация "Българско психоаналитично пространство".
На събитието ще бъдат обсъдени последните 9 глави на Семинар 5 (от 20 до 28 глава, включително). Те са под титул : „Диалектиката на желанието и искането в клиничното изследване и лечение на неврозите“, уточняват организаторите.
Клод-Ноел Пикман е френски психоаналитик, доктор по лингвистика, координатор от страна на Аналитично пространство-Париж за обучението в АБПП. Заедно с Андре Мишелс тя е един от двамата основни водещи на четенията на семинарите на Жак Лакан, които АБПП организира от 2018 г. Изнасяла е публична лекция в СУ "Св. Климент Охридски" на тема „#MeToo, Съблазнителят не е Чаровния принц“.
За "Образуванията на несъзнаваното". Съновиденията, забравянето на думи и имена, езиковите грешки, парапраксисите като цяло, и вицовете – всички те са примери за образувания на несъзнаваното. „Образуванията на несъзнаваното“ е и заглавието на Петият семинар на Жак Лакан, изнесен през 1957-1958 г. Изразът също така установява, като една различна група, различни симптоми, всички от които са били обсъждани от Фройд в неговите най-ранни произведения. Тези образувания на несъзнаваното са всъщност симптоми – дотолкова, доколкото те са един израз и изпълнение на несъзнавано желание. В психоанализата те конституират царският път към несъзнаваното. Но знанието на несъзнаваното може само да бъде хипотезирано (предположено), защото „ние знаем за него само посредством нещо съзнавано, след като то е било преобразувано или преведено в нещо съзнавано“. (Фройд, „Несъзнаваното“ (1915 г.). Предлагайки един родствен израз на симптоматичните елементи, които Фройд е изредил, Лакан ще подчертае, че като „свръхдетерминирани“ и „структурално идентични“ елементи, те са „строго погледнато, възможни за възприемане само в структурата на езика“. (“Насоката на лечението и принципите на неговата власт”, „Écrits”). Фройд е изолирал два принципни механизма, които работят по отношение на процеса на образувания на несъзнаваното: сгъстяване и изместване. Лакан е предложил да редефинираме тези механизми като „двата аспекта на ефекта на означаващото върху означаемото“. (“Инстанцията на буквата в несъзнаваното, или разумът след Фройд”, „Écrits”), а именно: метафора и метономия, термини, които са били анализирани от лингвиста Роман Якобсон. Концепцията за образувания на несъзнаваното е свързана с идеите на Фройд за заместващо образувание, за завръщането на изтласканото, както и с образуването на симптома.  /ПВ/