Общо 16 са решенията на КС за миналата година, като това е над средната стойност от 2016 г. досега (13 решения годишно).
Двадесет и третият брой на "Юридически барометър" обхваща цялата 2024 г., отбеляза проф. Вълчев. Законодателната дейност е специфична през този период, защото имаше големи прекъсвания в дейността на Народното събрание. От обичайните 180-200 закона, които в рамките на една година се приемат в България, този път са приети само 94 закона, като почти пет месеца нямаше нито един приет закон, коментира проф. Даниел Вълчев.
„Българският граждански кодекс " е темата на 23. брой на "Юридически барометър" – гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България, ръководена от проф. Даниел Вълчев.
Запазва се тенденцията над 90% от законите да бъдат изменяни и допълвани повече от веднъж годишно. Кодексът за социално осигуряване отново е законът с най-висок средногодишен брой изменения и допълнения – седем пъти годишно, отчитат още в новия брой на списанието. Прегледът на законодателството за 2024 г сочи за трайна тенденция в това закони да се променят не заради необходимост от усъвършенстване, а поради неизпълнение на приети срокове от страна на институциите, посочват от инициативата.
В рамките на темата на изданието екипът на "Юридически барометър" повдига въпроса за необходимостта от приемането на български граждански кодекс, като поставя началото на дискусия по една от най-старите, но и най-недовършени задачи пред българското законодателство – такава, която "вълнува умовете на поколения български юристи вече близо 100 години". България е една от малкото европейски държави без собствен граждански кодекс, въпреки че към момента в страната действат цели 11 кодекса в различни клонове на правото, добавят от инициативата.
Достойната, но тъжна история за съдбата на благородната, възвишена, държавотворяща идея за създаване на български граждански кодекс, ангажирала усилията и страстта на най-добрите ни учени, цивилисти, изявени юристи от практиката не бива да се забравя, каза при представянето на броя проф. дюн Иван Русчев - професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски " и академик - редовен член на Българската академия на науките. За нея трябва да напомняме с огромната надежда тя да запали нови поддръжници, без чийто интелект и воля ще бъде обречена на забрава, този път завинаги. Крайно време е да се отхвърлят безкрайните оправдания, прикриващи очевидната незаинтересованост и на законодателното тяло, и на някои представители на юридическото съсловие, че за граждански кодекс у нас все още или вече не му е времето, че изработването на неговите текстове е сложно, че у нас няма юридически подготвени хора или като държава не притежаваме елитна правна прослойка, коментира проф. Русчев.
Крайно време е инертността, липсата на воля, незаинтересоваността към бъдещето на правото у нас да престане да се оправдава с обективни причини. Въпросът е не е във възможностите, а във волята тази десетилетна мечта да бъде сбъдната. Ще ми се да вярвам, че трудният, но славен път по изработването и най-вече по приемането на българския граждански кодекс тепърва предстои, каза още проф. Иван Русчев.
В настоящата обстановка Народното събрание е по-добре да приема по-малко, но по-сериозно обсъдени законопроекти и да не повтаряме грешки на предишни парламенти, каза председателят на парламента Наталия Киселова при представянето на новия брой.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев каза, че е изключително важно "да си даваме сметка за значението на качеството на законодателството, много преди то да е факт".